Р Е Ш Е Н
И Е
65 02.06.2010 г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Шестнадесети април 2010
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ЦВЯТКО МАНГОВ
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПАРАСКЕВА ЗЛАТАНОВА
Секретар
и прокурор
като разгледа докладваното
от
съдия МАНГОВ 568 2009
гр.
д. № по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл 422 от ГПК.
В исковата си молба П.Г.К. ***,
със съдебен адрес: гр. Панагюрище, ул.»Георги Бенковски» №8- адвокат Д.Ч.,
срещу Ц.П.Ш. *** и С.И.А. ***, твърди, че на 26.05.2005г. ответниците Ц.Ш. и
С.А. са му издали Запис на заповед, съгласно който са се задължили да изплатят
на ищеца при предявяване, без протест и разноски, сумата от 400 лв. Според
ищеца записът на заповед е предявен на 10.08.2005г. и на двамата длъжници, но
нито един не е извършил плащане по това задължение. Ищецът е предявил в
Панагюрския районен съд Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
смисъла на чл.417 от ГПК, по което в този съд е образувано ч.гр. дело №
292/2009г. и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответниците са
възразили.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено, че между П. К. от една страна и Ц.Ш. и С.А.- от друга,
съществува облигационно правоотношение
въз основа на Запис на заповед от 26.05.2005г., съгласно който Ш. и А. дължат
солидарно на ищеца сумата от 400,00 лв.- главница, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 11.08.2005г. до окончателното изплащане на
вземането.
Моли да бъде приложено ч. гр.
дело№ 292/2009г. по описа на Панагюрския районен съд.
Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание поддържа иска
така, както е предявен. Сочи писмени доказателства. Съображенията си излага в
писмени бележки, приложени по делото.
В законоустановения срок
ответниците представят писмен отговор, в който твърдят, че предявеният иск е
недопустим, тъй като посочената в записа на заповед дата на предявяване -
01.08.2005г. е антидатирана и е вписана на датата на издаване на самия запис на
заповед. В отговора се твърди, че ответникът Ш. е невъзможно да е бил потърсен
за предявяване на посочената дата, поради факта, че същият е бил на работното
си място като лесничей в Държавно лесничейство - Панагюрище.
Твърдят алтернативно, че искът е
неоснователен. Според ответниците записът на заповед прикрива договор за заем на парична сума. Съгласно
писмения отговор, ищецът се е занимавал с незаконна лихварска дейност, като А.
е получил от К. в заем сумата от 200,00 лв., за да закупи необходимите му
лекарства. През този период ответникът А. е бил безработен и не е имал никакви
доходи. Макар, според ответниците, в
законоустановения срок заетата сума да е била върната на К., ищецът не е върнал
хартиения носител на процесния запис на заповед и в настоящото гражданско дело
тази сума се претендира повторно, което според тях е злоупотреба с ниската им
правна култура.
Ответниците оспорват истинността
на представения Запис на заповед относно
съдържанието на документа и датата на предявяването му- 10.08.2005г.
Молят да бъде допусната
съдебно–графологична експертиза, при която вещото лице - графолог, да отговори
на въпросите: 1. Почеркът, с който е изписана датата 10.08.2005г. и името на
Ц.П.Ш. принадлежи ли на ответника Ш.; 2. С една и съща химикална паста ли са
положени подписите на Ш. като издател на Записа на заповед и датите
10.08.2005г. и името на Ц.П.Ш..
В съдебно заседание чрез адвокат
пълномощника си оспорват исковете. Сочат писмени и гласни доказателства.
Съображенията си излагат в писмени бележки, приложени по делото. Молят за
съдебно-деловодните разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Не се спори между страните, че по ч.гр.д. № 292/2009 г. на 22.07.2009 г. Панагюрският РС е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК - заповед № 186/22.7.2009 г., като е разпоредил длъжниците Ц.П.Ш. и С.И.А. да заплатят солидарно на кредитора П.Г.К. сумата 400 лв. главница, ведно със законната лихва считано от 11.08.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 325, лв. общо – разноски по делото, от които 25,00 лв. – държавна такса и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение. В заповедта е записано, че вземането произтича от плащане по Запис на заповед от 26.5.2005 г.
Не се спори между страните, че въз основа на връчената на ответниците заповед, същите са възразили пред съда, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Въз основа на това, с определение № 356/1.12.2009 г. на Панагюрския РС е прието възражението като е указано на заявителя П.Г.К., в едномесечен срок, да предяви иск относно вземането си.
Видно от приложения по делото Запис на заповед Ц.Ш. и С.А. са издали такъв
в полза на П.К. от 26.5.2005 г., по силата на който са се задължили да му
заплатят солидарно, при предявяването му, без протест и разноски сумата 400,00
лв. Записът на заповед е предявен на двамата длъжници на 10.08.2005 г., но
понастоящем не е извършено каквото и да е плащане по него.
Не се спори между страните, че към момента на издаване на записа на заповед
длъжниците са поели солидарното задължение и са подписали документа.
В писмения си отговор ответниците твърдят, че положената дата за предявяване
записа на заповед е изписана с почерка на Ц.Ш., а втората дата не е положена от
С.А.. Впоследствие по делото се твърди от адвокат-пълномощника им, че и двамата
не са положили датата.
От заключението на назначената графологична експертиза действително се
установи, че датата на предявяване на записа на заповед не е положена от
ответниците по делото.
Записът на заповед е формален писмен
акт, спрямо него се поставят строги изисквания за форма, несъблюдаването на
които водят до най-тежката санкция в гражданското право – до нищожност. За
издаването на действителен запис на заповед е достатъчно едно волеизявление на
издателите, извършено при съблюдение на предписаната от закона форма. Веднъж
създаден менителничният ефект служи като материална и правна основа за
прибавяне на множество други едностранни волеизявления, насочени към пораждане
на нови последици (авал, джиро и др., в частност и предявяването за плащане).
Допълнителните волеизявления са относително самостоятелни и евентуални техни
пороци не засягат действителността нито на първоначалната сделка, нито на
останалите допълнителни волеизявления. Следователно менителничният ефект е
завършен правен акт още с издаването си при спазването на законната форма.
Конкретният запис на заповед, който се оспорва, е издаден при спазването на
законната форма. Вписването на датата на предявяването му не води до
недействителност на ефекта. Достатъчно е подписът на издателите да е положен
саморъчно, който факт не се оспори в производството по делото. В процесния запис
на заповед липсват поправки или заличавания, които да доведат до прилагането на
друг текст на закона. Щом липсват посочените в чл. 461 от ТЗ дефекти, подписите
са годни да задължат лицата, още повече, че евентуален порок от волеизявлението
на издателите, не се отразява на действителността на волеизявленията на
останалите. Предявяването на записа на заповед е предвидено в закона като
предпоставка за изпълнение на задължението от длъжника. При записа на заповед,
в конкретния случай, падежът се определя едностранно от кредитора. По своята
правна същност пердявяването за плащане е покана от кредитора за изпълнение на
задължението. Когато при записа на
заповед предявяването е отбелязано, но не е датирано, липсващата дата се
замества от последния ден на срока на предявяване. Нещо повече, в определения
случай задължава приносителя на ценната книга да постави мястото, датата и
подписа на предявяване, чл. 15 ал.2 от ТЗ. Иначе казано, предявяването не е
основание за действителността на записа на заповед.
Предвид горното, съдът прие, че приложеният като доказателстнво Запис на
заповед от 26.5.2005 г. е валиден документ съдържащ в себе си изцяло
предписаното от закона съдържание и е годен да породи целения от него
менителничен ефект.
Дори да се приеме, че са налице условията на чл. 488 ал. 2 от ТЗ и датата
на предявяване е невалидна защото е вписана от друг, то лихва се дължи и следва
да бъде присъдена от 27.5.2006 г. (тогава когато е бил падежа на записа на
заповед) до окончателното изплащане на главницата.
Ответниците в писмения си отговор и в съдебно заседание възразиха, че
задължението е платено, както и че е налице привидност на записа на заповед
като сделка, с оглед обстоятелството, че единият от ответниците се е нуждаел от
средстнва и е взел заем от 200 лв. като го е обезпечил със записа на
заповед. В процеса, ответниците като
длъжници не представиха допълнителни доказателства, че не дължат сумата по
записа на заповед. В този смисъл възражението на ответниците, че са изпълнили
задължението си остана недоказано. Законът не изисква в съдържанието на записа
на заповед да се включват указания за типичната причина, основанието с което се
поемат или изпълняват менителничните задължения. Въпреки това, записите на
заповед не са по правило абстрактни, което означава, че във всеки конкретен
случай житейската причина за издаването има определена цел, която е свързана
обаче с други правоотношения, извън менителничните. Това безспорно се доказа и
от обясненията на ответниците, че са взели парите с цел закупуването на лекарства,
но с предаването на записа на заповед не се извършва новация на задължението по
каузалното отношение. Следователно то продължава да съществува заедно с
менителничното.
Предвид горното, съдът прие, че възражението, че се касае за една привидна
сделка между страните от страна на
адвокат-пълномощниците на ответниците е неоснователно и следва да се остави без
уважение, къй като каузалните отношения съществуват паралелно с менителничните
и кредиторът може да избира кое субективно право да упражни. Записът на заповед
е издаден с гаранционна функция, но този факт не лишава притежателя му от
претенцията за плащане от длъжниците.
С оглед изложеното, съдът прие, че не е налице привидна сделка и сумата,
която е описана в записа на заповед се дължи от страна на ответниците ведно със
законната лихва върху нея считано от 11.08.2005 г. до окончателното изплащане
на сумата. В този смисъл съдът прие за неоснователни доводите на
адвокат-пълномощника на ответниците, че ищецът се е занимавал с лихварство,
независимо от присъдата и решенията на ВКС по НОХД № 52/2010 г., приложена по
делото, тъй като такива доводи не са изтъкнати като защитна позиция от
ответниците по делото. Нещо повече, това писмено доказателство се явява
ирелевантно на спора.
С оглед изхода на делото, следва да се осъдят ответниците да заплатят на
ищеца сумата 332,00 лв. – разноски по делото.
По изложените съображения и на
основание чл. 422 от ГПК, Панагюрският районен съд
Р Е Ш
И:
ПО ИСКА предявен от П.Г.К., с
ЕГН-**********, представляван от адв. Д.Г.Ч., със служебен адрес:***, против Ц.П.Ш. ***, с ЕГН
********** и С.И.А., с ЕГН-**********,***«Никола Чалъков» №1, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.П.Ш. и
С.И.А., с посочени по-горе адреси и ЕГН,
дължат солидарно на П.Г.К., с
ЕГН-**********,***, сумата 400,00
/четиристотин/ лева - главница, ведно със законната лихва, считано от
11.08.2005 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 325,00 лв., за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.
№ 292/2009 г. по описа на Панагюрския РС
и е в горепосочения размер.
ОСЪЖДА Ц.П.Ш., с ЕГН ********** *** и С.И.А., с
ЕГН-**********,***«Никола Чалъков» №1, да заплатят
солидарно на П.Г.К., с ЕГН-**********,***, сумата 332,00 /триста
тридесет и два/ лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: