НЧХД №67/2015год.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд гр.ПАгюрище тъжба от проф.д-р Л.Д.Ц. ***,с която са повдигнати обвинения против подсъдимия Б.Д.С. ***  за извършени престъпления по:

- чл.148,ал.1,т.1,т.2,предл.2-ро,т.3 и т.4 във връзка с чл.146,ал.1 от НК за това,че на 03.10.2014г. в град ПАгюрище като длъжностно лице-съпредседател на ПП „***” по повод  изпълнение на службата му е казал нещо унизително за честта и достойнството на проф.д-р Л.Д.Ц.,в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му,като го е нарекъл „отровител олигарх”,като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин-чрез социалната мрежа „Фейсбук” 

- чл.148,ал.2,предл.1-во във връзка с чл.148,ал.1,т.1,т.2,предл.2-ро,т.3 и т.4 във връзка с чл.147,ал.1,предл.2-ро от НК за това,че на 03.10.2014г.  като длъжностно лице-съпредседател на ПП „***” по повод  изпълнение на службата му е приписал престъпление на проф.д-р Л.Д.Ц.,в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му,като в личния си профил във „Фейсбук” е написал,че мината му на два пъти е отровила реката и е убила всичко живо в нея,като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин-чрез социалната мрежа „Фейсбук” 

- чл.148,ал.2,предл.1-во във връзка с чл.148,ал.1,т.1,т.2,предл.2-ро,т.3 и т.4 във връзка с чл.147,ал.1,предл.1-во от НК за това,че на 03.10.2014г.  като длъжностно лице-съпредседател на ПП „***” по повод  изпълнение на службата му е разгласил позорно обстоятелство за  проф.д-р Л.Д.Ц.,в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му,като в личния си профил във „Фейсбук” е написал,че прилага процедурни хватки и разчита,че съдът няма да бъде подведен,като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин-чрез социалната мрежа „Фейсбук”. 

          В съдебно заседание частният тъжител не се явява.Представлява се от   повереник-адв.П. от Пазарджишката адвокатска колегия, която поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения.Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия по трите обвинения.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Дава обяснения,с които не отрича авторството на повдигнатите  обвинения,но счита че  не осъществяват престъпен състав. Чрез защитника си и лично пледира да бъде оправдан.

С протоколно определение на съда от 25.11.2015г. са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от частния тъжител  против подсъдимия  три броя граждански искове  по чл.45 от ЗЗД,всеки в размер  на 15 000 лева,представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъпленията,ведно със законната лихва върху сумите,считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец  в  наказателното  производство.

          Повереникът на частния тъжител пледира  за уважаването на предявените  граждански искове в пълен размер.

Подсъдимият и защитникът му пледират за отхвърляне на предявените от частния тъжител граждански искове като неоснователни.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК,прие за установено от фактическа страна следното:

Към 03.10.2014г. подсъдимият Б.С. бил съпредседател на политическа партия „***”. Заради това си качество той се интересувал от развитието на минната индустрия в България и отражението й върху околната среда. Участвал в публично обсъждане на стратегии и проекти,касаещи минния отрасъл.Изразявал публично мнението си,че минната индустрия е вредна за околната среда,живота и здравето  на хората.

През 2012г. ръководството на най-голямото медодобивно предприятие  в страната „А М”АД,със седалище и адрес на управление гр.Пагюрище,м.А,с основен предмет на дейност добив и обогатяване на медни руди,решило да разшири промишлената   площ  на дружеството. Към този момент и до 16.07.2014г. дружеството се представлявало от частния тъжител проф.д-р Л.Ц.,който бил изпълнителен директор.След проведена процедура по оценка за въздействие върху околната среда,на 04.05.2012г. министърът на околната среда и водите издал решение,което одобрявало осъществяването  на инвестиционното намерение. Решението на Министъра било атакувано от ПП „***” пред Върховния административен съд.Причина за това било несъгласието на партията с разширяването на производствената дейност на „А М”АД.С решение №9612 от 26.06.2013г. по адм.дело №8474/2012г. Върховният административен съд отменил решението на Министъра на околната среда и водите и върнал преписката за ново произнасяне.Решението било оставено в сила с решение №3397 от 11.03.2014г. по административно дело №14492/2013г. на петчленен състав на първа колегия на ВАС.

На 06.06.2014г. частният тъжител проф.д-р Л.Ц. като представляващ „А М” сезирал седемчленен състав на ВАС с искане за отмяна на влязлото в сила решение по адм.дело №8474/2012г. Към искането тъжителят  приложил писмени доказателства,за които  твърдял, че са нови и стАли му известни  след приключване  на делото,от съществено значение за решаването му.Било образувано адм.дело №10379/2014г.,по което  ПП „***”била призован в качеството на ответник.Заседанието било насрочено за 02.10.2014г.

        В деня на съдебното заседание,което било три дни преди парламентарните  избори,в които участвала ПП „***”,подсъдимият С. написал на профила си в социалната мрежа „Фейсбук” следното:

          „*** срещу „А М” и МОСВ в поредната съдебна сага. След като спечелихме дело на последна инстанция на Върховния административен съд,А М и МОСВ опитват отмяна на окончателното и влязло в сила решение чрез извънредна инстанция,в заседание,което се провежда сега. Казусът е свързан с опита на А за драстично разширение на мината над Пагюрище,превръщайки я в най-голямата на Балканите.Наглостта на Ц.,в опита за отмяна на това решение,идва и от факта,че през последната половин година мината му на два пъти отрови реката и уби всичко живо по нея. Разчитаме,че съдът няма да бъде подведен от опитите за прилагане на процедурни хватки от страна на отровителя олигарх”.

          Към датата,на която подс.С. публикувал в профила си във Фейсбук цитираната публикация/статус/,частният тъжител вече не бил изпълнителен директор на „А М”,а член на надзорния съвет на дружеството и негов председател.Подсъдимият С. не знаел за промяната в  управлението и представителството на дружеството,настъпила на 14.07.2014г.,като си мислел че частният тъжител Ц. продължава да е изпълнителен директор,т.е. представляващ „А М”АД.По тази причина  нападките били отправени към него,още повече че той бил подписал искането за отмяна от 06.06.2014г.,тогава като представляващ търговското дружество-негов изпълнителен директор.

         На 03.10.2014г. св.А Ф-ръководител на отдел „Комуникации” в „А М”АД,в изпълнение на ежедневните си трудови задължения да осъществява медиен мониторинг по теми,свързани или касаещи дейността на дружеството,влязла в профила на подсъдимия във „Фейсбук” ,който бил общодостъпен /виден от всички,а не само от лицата,които е приел да бъдат негови приятели в социалната мрежа/ и прочела цитираната горе публикация.Св.Ф не знаела предварително за съществуването й. Тя следяла периодично публикациите на подс.С. като част от трудовите  й задължения по медийната политика на дружеството,тъй като й било известно че той често изразява позицията си за минната индустрия,в частност за дейността на„А М”АД.След като прочела публикацията,св.Ф направила разпечатка и я занесла на частния тъжител в кабината му,намиращ се в предприятието „А” в град Пагюрище.

След като прочел написаното няколко пъти,частният тъжител видимо се разстроил.Попитал св.Ф дали има харесвания или коментари. Тогава заедно двамата,чрез профила на св.Ф във Фейсбук влезли в профила на подсъдимия от   компютъра на техническия секретар на тъжителя,като последният  лично видял за пореден път публикацията. Засегнал се,огорчил се.Обърнал се към св.Ф,като  казал:„Как е възможно да се хвърлят такива обиди в публичното пространство,какво е това”.

          В резултат на  написаното от подсъдимия в социалната мрежа „Фейсбук”,частният тъжител почувствал скръб и унижение.Станал раздразнителен  и резервиран,затворен и необщителен на тема екология,тъй като схванал думата „отровител”,отправена към него,като такъв на всички работници  в предприятието,които живеят в Пагюрище,а те били около 95 %.Лошото  настроение на частния тъжител се отразило и на съня му.Имал безсънни нощи.Започнал да вдига кръвно.

  Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите А Ф  и А Ч,от обясненията на подс.Б.С.,както и от представените и приети по делото писмени доказателства,сред които  констативен протокол от 09.10.2014г. на нотариус П К,ведно с нотариално заверено към него извлечение от пълното съдържание на публично достъпна към датата на протокола информация във Фейсбук-профил с име Б.С.,удостоверения за актуално правно състояние на „А М”АД,справки за настъпили промени в представителството и управителните органи на дружеството,длъжностна характеристика на ръководител отдел „Комуникации” в „А М”АД,протокол от 02.10.2014г. по адм.дело №10379/2014г. по описа на ВАС, заверено копие на искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение вх.№9800 от 06.06.2014г.,подписано от частния тъжител в качеството му на изпълнителен директор на „А М”АД,ведно с приложения, заверено копие на влязло в сила  съдебно решение №14117/26.11.2014г. на седемчленен състав на ВАС,първа колегия,постановено по административно дело 10379/2014г.

Съдът дава пълна вяра на показанията на  свидетелите Ф и Чобанов,т.к. същите са хронологично точни и достоверни и се намират в синхрон с  приетите по делото  писмените доказателства,цитирани горе.

На анализ следва да бъдат подложени обясненията на подс.Б.С.,който признава,че е автор на коментирания статус в профила му. Сочи,че това бил неговият обичаен начин на изразяване,като написаното освен негово лично мнение,имало отношение и към качеството му на представляващ ПП„***” към онзи момент.Споменал името на частния тъжител Ц.,тъй като си мислел,че продължава да представлява„А М”като изпълнителен директор.Не целял да  обиди или оклевети частния тъжител.Подбудите му били да запознае приятелите  си със  съдебния процес и предмета на делото,за неговата значимост.Не му било известно  частният тъжител да има профил във „Фейсбук” и в този смисъл нямал за цел тъжителят да прочете статуса. В процеса по административно дело №8474/2012г.на ВАС,по което било атакувано решението на министъра на околната среда и водите,одобряващо осъществяването на инвестиционното намерение на „А М”АД  за разширяване на промишлената му площ,били  събрани множество доказателства за периодично замърсяване на намиращите се в близост до индустриалния  обект реки от промишлени  аварии в предприятието,заради които му били налагани имуществени санкции от РИОСВ.Няколко месеца след приключване на делото,от симпатизанти на ПП „***” подсъдимият научил за пореден екологичен проблем,създаден в резултат на производствената дейност на „А М”,давел до измирането на голям брой риби в реките. На подсъдимия станали известни изследвания на Басейнова дирекция за управление на водите,източнобеломорски район с център Пловдив,чиито заключения сочели  на лошо състояние и токсичност на водите в реките  след производствената площадка на „А М”АД,което имало за резултат отравяне на живите организми. Подсъдимият бил чел статии в медиите,в които „А М” се сочело като предприятие,замърсяващо реките и предизвикващо умъртвяване на риба.Познавал производствения  процес в мината и знаел,че би могъл да предизвика установените замърсявания. Подсъдимият научил,че по повод на една от статиите било образувано разследване,което не било приключило към 02.10.2014г.

Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия,тъй като същите са логични,хронологично точни и намиращи се в синхрон с приетите по делото писмени доказателства,а именно:писмо изх.№ЗДОИ-53/06.10.2014г.на Директора на БДИБР до Николай Стоянов,приложение към решение за предоставяне на достъп до обществена информация №ЗДОИ-53/06.10.2014г.,информация по ЗДОИ,съдържаща обща обяснителна част и приложения /л.98-л.149 в делото/, писмо-справка от Директора на РИОСВ Пазарджик изх.№ КД-07-4262/08.12.2015г. /л.151 в делото/,заверено копие на постановление за прекратяване на наказателното производство с вх.№505/2014г. по описа на РП Пагюрище,статии,част досъдебното производство,озаглавени „Паника за отровена вода” и „Поредната промишлена авария в „А М”АД отново отрови река Луда Яна”,писмо на ОП Пазарджик с вх.№1168/2014г. по описа на прокуратурата /л.151-159,л.162-168 в делото/,заверено копие на искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение вх.№9800 от 06.06.2014г.,подписано от частния тъжител в качеството му на изпълнителен директор на „А М”АД,ведно с приложения, заверено копие на влязло в сила  съдебно решение №14117/26.11.2014г. на седемчленен състав на ВАС,първа колегия,постановено по административно дело 10379/2014г.

От информацията,предоставена от Директора на БДИБР до Николай Стоянов по реда на закона за достъп до обществена информация,съдържаща обща обяснителна част и приложения се установява,че във връзка с констатирани случаи,свързани с измиране на риба в река Банска Луда Яна, през 2014г. Басейнова дирекция била организирала четири пробонабирания от осем пункта във водосбора на реката /р.Панова,р.Свинарски дол,р.Асарелскака,р.Люляковица и р.Банска Луда Яна/,в които били взети проби за анализ на физико-химични и биологични показатели. Анализите на взетите проби  показали,че водите на двата основни притока на р.Банска Луда Яна /р.Панова и р.Асарелска/ преди производствената площадка на „А М” не са замърсени или са констатирани единични несъществени замърсявания,дължащи се на естествени фонови концентрации. Пробите от р.Панова,р.Свинарски дол и р.Асарелска след производствената площадка на „А М”показали сериозни отклонения по показателите мед,манган,цинк и желязо. Липсвали  живи клетки от фитобентос в реките,което означавало   много лошо състояние и токсичност на водите.

От статия,озаглавена „Паника за отровена вода”,публикува в интернет и писмо на К Д,изпратено по електронен път на вниманието на Главния прокурор и МОСВ,с копие до различни субекти,предимно медийни представители,озаглавена„Поредната промишлена авария в „А М”АД отново отрови река Луда Яна”,се установяват твърдения за установено на 08.05.2014г. наличие на мъртва риба в река Луда Яна между селата Баня и Бъта,община Пагюрище ,в резултат на промишлена авария в „А М” АД ПАгюрище. От постановлението на РП  Пагюрище за прекратяване на наказателното производство с вх.№505/2014г. се установява,че писмото на К Д и  статията под заглавие  „Паника за отровена вода”станали законен повод за проверка,завършила с образувано на 16.09.2014г. от РП Пагюрище досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.352ал.1 от НК,а именно за това,че на 08.05.2014г. в землището на село Баня,общ.Пагюрище е замърсил или и допуснал да се замърсят над допустимите норми водите в река Луда Яна и с това ги е направил опасни за хората,животните и растенията.Досъдебното производство  приключило с заключителен прокурорски акт за прекратяване едва на 24.03.2015г.,т.е. към инкриминираната дата разследването е било в ход.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че от обективна и субективна страна подсъдимият Б.С.  е осъществил престъпния  състав на   чл.148,ал.1,т.1,т.2,предл.2-ро,т.3 и т.4 във връзка с чл.146,ал.1 от НК,като на 03.10.2014г. в град Пагюрище като длъжностно лице-съпредседател на ПП „***” по повод  изпълнение на службата му е казал нещо унизително за честта и достойнството на проф.д-р Л.Д.Ц.,в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му,като го е нарекъл „отровител олигарх”,като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин-чрез социалната мрежа „Фейсбук”. 

Престъплението е довършено на 03.10.2014г.,така както е възведено в тъжбата,тъй като написаното,макар и на 02.10.2014г.  е стАло достояние на частния тъжител на следващия ден  в работния му кабинет в град Пагюрище.Този факт се установи по несъмнен начин от показанията на св.Ф.

Използваният  от подсъдимия спрямо частния тъжител израз „отровител” е обиден,от естество да засегне себеоценката му-неговата чест и достойнство. Изолирано  определянето на някого за „олигарх” не е  унизително. Ноторно е,че в обществото ни „олигарси” се наричат свръх богатите хора,разполагащи благодарение на финансовата си мощ и с политическо влияние,предимно в областта на икономиката.Добавено обаче към  „отровител” определението „олигарх” засилва интензитета на обидата,тъй като внушава мащабност,т.е. отровител не на един жив организъм,а на много.По тази причина съдът приема за обиден целия израз „отровител олигарх”.

Тук е мястото  да се посочи,че за разлика от клеветата,при обидата е без значение доказването на истинността на факти,във връзка с които е отправена обидата. В този смисъл знанието от страна на подсъдимия,че ръководеното от частния тъжител предприятие е причинило отравяния на живи организми в намиращите се в близост реки е ирелевантно.

Отправената обида е неприсъствена,позната в правната теория и практика като задочна.При тази обида пострадалото лице може да не присъства на мястото,където е изречена обидата,но е необходимо да е възприело,респ.да е чуло обидните реплики по телефон,радио,телевизия,или по друг подобен начин,както в случая-чрез социалната мрежа „Фейсбук”.Този факт е установен  от доказателствата по делото по един несъмнен начин,основно от показанията на св.Ф.От последните се установява,че подсъдимият на първо време  няколко пъти е прочел разпечатката на  статуса,а след това и от профила на подсъдимия,на компютъра на техническия си секретар.

Съдът призна подсъдимият С. за невиновен и го оправда  по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148,ал.2,предл.1-во във връзка с чл.148,ал.1,т.1,т.2,предл.2-ро,т.3 и т.4 във връзка с чл.147,ал.1,предл.2-ро от НК за това,че на 03.10.2014г.  като длъжностно лице-съпредседател на ПП „***” по повод  изпълнение на службата му е приписал престъпление на проф.д-р Л.Д.Ц.,в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му,като в личния си профил във „Фейсбук” е написал,че мината му на два пъти е отровила реката  и е убила всичко живо в нея,като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин-чрез социалната мрежа „Фейсбук”. 

Приписването на престъпление като форма на оклеветяване във всички случаи трябва да е направено по начин,че от съдържанието на клеветническите твърдения да може да се изведат конкретни съставомерни признаци на инкриминиран в особената част на НК престъпен състав.В случая подсъдимият  е  приписал на тъжителя допустителство за  замърсяване на териториалните води,с което ги е направил опасни за животните и растенията в тях -престъпление по чл.352,ал.1от НК.

Ализирайки субективната съставомерност на деянието на подс.С.  следва да се отбележи, че според константната практика на ВКС,извън обхвата на клеветата остават случаите,при които деецът разгласява дадени факти или обстоятелства или приписва престъпление,но с увереност,основана на обективна факти,че тези твърдения са истински. В случая подсъдимият е имал право на такава обосновА увереност.Това е така,тъй като подсъдимият е разполагал с информация за изследванията на Басейновата дирекция за управление на водите,направени през 2014г.,/и то още преди да бъде доставена на поискалото я лице/,според които водите непосредствено след производствената площадка  на „А М”АД са токсични,т.е. отровни. На подсъдимия е станала известна разпространената по интернет статия,озаглавена „Паника за отровена вода”,където са били изложени твърдения за установена мъртва риба в река „Луда Яна”,в резултат на замърсяване,причинено от промишлена авария в „А М”АД. Освен това той бил чел статии със същите  твърдения за по-ранни периоди. Подсъдимият  знаел,че статията „Паника за отровена вода” е станала повод за проверка от прокуратурата и че в резултат на тази проверка е било образувано досъдебно производство,целящо да изясни причината за установеното замърсяване и виновните  за това лица,както  и че същото е било в ход към инкриминираната дата. Тези фактически  изводи съдът направи въз основа на обясненията на подсъдимия и част от писмените доказателства,а именно: писмо изх.№ЗДОИ-53/06.10.2014г. на Директора на БДИБР до Николай Стоянов,приложение към решение за предоставяне на достъп до обществена информация №ЗДОИ-53/06.10.2014г.,информация по ЗДОИ,съдържаща обща обяснителна част и приложения,писмо-справка от Директора на РИОСВ Пазарджик изх.№ КД-07-4262/08.12.2015г. ,заверено копие на постановление за прекратяване на наказателното производство с вх.№505/2014г. по описа на РП Панагюрище,статии,част досъдебното производство,озаглавени „Паника за отровена вода” и „Поредната промишлена авария в „А М”АД отново отрови река Луда Яна”,писмо на ОП Пазарджик с вх.№1168/2014г. по описа на прокуратурата. Като кредитира изброените доказателства,съдът намира,че клеветата под формата на приписване на престъпление е несъставомерна от субективна страна.

Съдът призна подсъдимият С. за невиновен и го оправда  по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148,ал.2,предл.1-во във връзка с чл.148,ал.1,т.1,т.2,предл.2-ро,т.3 и т.4 във връзка с чл.147,ал.1,предл.1-во от НК за това,че на 03.10.2014г.  като длъжностно лице-съпредседател на ПП „***” по повод  изпълнение на службата му е разгласил позорно обстоятелство за  проф.д-р Л.Д.Ц.,в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му,като в личния си профил във „Фейсбук” е написал,че прилага процедурни хватки и разчита,че съдът няма да бъде подведен,като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин- чрез социалната мрежа „Фейсбук”. 

Съдът намира,че инкриминираният израз не е клеветнически. Твърдението,че определено лице  прилага процедурни хватки обективно не е позорно,тъй като не е от естество да засегне оценката на обществото за това лице. Употребеният израз се разбира като умело използване на закона от някого,за да постигне целен правен резултат,а изразената увереност,че съдът няма да се подведе по съществото си е становище за неоснователност на поисканата отмяна на влязлото в сила решение  №9612 от 26.06.2013г. по адм.дело №8474/2012г. на Върховният административен съд.Ето защо  съдът намира,че клеветата под формата на разгласяване на позорно обстоятелство за другиго,е несъставомерна от обективна  страна.

След като не е осъществен основния съставна клеветата в двете й  форми,няма как де е осъществен квалифицирания такъв,т.е. публично,разпространена по друг начин,от и на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му.

Авторството на деянието по чл. чл.148,ал.1,т.1,т.2,предл.2-ро,т.3 и т.4 във връзка с чл.146,ал.1 от НК,както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване,се доказаха по един несъмнен начин.  

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението,включително и квалифициращите. Съзнавал е,че казаните от него думи за тъжителя  са обидни и унизителни за него.

На следващо място подс.С.   е съзнавал, че обижда  тъжителя публично - пред всеки,който ще прочете статуса му. Видно е от приетия по делото като писмено доказателство констативен протокол от 09.10.2014г. и нотариално заверено към него извлечение от пълното съдържание на публично достъпната към датата на протокола информация във Фейсбук-профила  на подс.С.,за период от една седмица публикацията е била „харесана” от 30 души,като има и три споделяния. Налице е и квалифициращият признак по т.2 на чл.148 от НК- обидата е разпространена чрез друг,подобен на примерно посочения начин,а именно чрез социалната мрежа „Фейсбук”.

Подсъдимият е съзнавал,че обижда тъжителя в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му.Събраните доказателства,основни сред които са  обясненията на подсъдимия,подкрепени от искането за отмяна на влязло в сила  съдебно решение вх.№9800 от 06.06.2014г.,подписано от частния тъжител сочат,че подсъдимият е смятал,че към м.октомври 2014г. частният тъжител продължава да е  изпълнителен директор на „А М”АД,т.е. представляващ търговското дружество. От показанията на свидетелите Ф и Чобанов,като и от приетите по делото удостоверения за актуалното състояние на „А М” и справки за настъпили промени в представителството на дружеството,се установява,че от 16.07.2014г. и към инкриминираната дата тъжителят е председател на надзорния съвет. От това следва,че има разминаване между субективната представа на подс.С. и фактическото качество,което е притежавал тъжителят към написването на обидната публикация. Подсъдимият е смятал,че тъжителят е изпълнителен директор,а обективно той е бил член на надзорния съвет и председател на съвета.Независимо от изложеното разминаване,квалифициращият признак е на лице,тъй като и в двата случая-и като изпълнителен директор,и като председател на надзорния съвет,частният тъжител има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б.”б”,предл.1-во от НК-изпълнявал е ръководна работа в юридическо лице,каквото несъмнено е „А М”АД .Меродавното е,че подс.С. е  обидил тъжителя именно в качеството му на длъжностно лице,като изпълняващ ръководна работа и то по отношение на политиката на предприятието.В този смисъл са и обясненията на подс.С.-че е споменал в статуса фамилията на частния тъжител Ц  заради връзката му с „А М”АД. 

Подсъдимият е обидил  тъжителя в качеството си длъжностно лице-съпредседател на Политическа партия /ПП/ „***” по повод  изпълнение на службата му.Съгласно чл.18,ал.4 от Закона за политическите партии,политическата партия придобива качеството на юридическо лице от деня на вписването й в регистъра на политическите партии в Софийски градски съд.В този  смисъл,като съпредседател на ПП”***”,какъвто е бил към инкриминираната дата,подсъдимият е имал качеството на длъжностно лице   по смисъла на чл.93,т.1,б.”б”,предл.1-во от НК-изпълнявал е ръководна работа в юридическо лице,каквото представлява ПП „***” по силата на цитираната законова разпоредба. Видно е от обясненията на подсъдимия,които съдът оценява като достоверни,инкриминираната публикация има отношение и е във връзка със службата му тогава-искал е да запознае с развитието на коментирания горе съдебен процес и действията на партията последователите и симпатизантите си,още повече че след няколко дни били парламентарните избори. 

Подсъдимият Б.С. е съзнавал,че написаното от него в статуса му във Фейсбук,че тъжителят е отровител-олигарх  е обидно,унизително за тъжителя.Съдът дава вяра на подсъдимия,че не е целял пряко да обиди тъжителя,тъй като не е знаел,че ще прочете написаното,още повече че не му било известно дали има профил във Фейсбук. Пряката му цел била не да обиди тъжителя,а да сподели написаното с приятелите си и тези,които се интересуват от неговото споделено мнение. Оттук следва извода,че подс.С.  не е осъществил обидата при пряк умисъл.

Съдът,като съобрази относимите доказателства, намира,че подс.С. е

съзнавал,че публикацията може да бъде възприета от тъжителя,като макар и да не е целял пряко този резултат,се е отнасял с безразличие към него,т.е. действал е с евентуален умисъл  по смисъла на чл.11,ал.2 от НК. За да възприеме тази форма на вината,съдът отчете безспорно установения по делото факт,включително и от обясненията на подсъдимия,че профилът му във Фейсбук  е общодостъпен,т.е. това което споделя,пише и т.н може да бъде видяно от всеки,без ограничения,вкл.от тъжителя.В случая този резултат е налице,като е бил допускан от подсъдимия по изложените съображения.

При определяне размера на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия,съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите  от НК - относно индивидуализацията на същите.

Самият подсъдим е личност с невисока степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан,липсват данни да е криминално проявен и не е  негативно охарактеризиран.

 Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия,в незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на личността.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия,добрите му характеристични данни по местоживеене,доколкото за противното не се събраха сведения,както и признанието за авторството на инкриминираната публикация.Отегчаващо обстоятелство- липсата на критичност към постъпката,при положение,че подсъдимият признава авторството на написаното. Отегчаващо обстоятелство е и наличието на четири на брой квалифициращи признака,които на практика  изчерпват квалификациите на по-тежко наказуемия престъпния състав.

          Съдът отчита фактите,че за престъплението по   чл.148,ал.1,т.1,т.2,предл.2-ро,т.3 и т.4 във връзка с чл.146,ал.1 от НК се предвижда като най-тежко  наказание глоба от три  хиляди до десет  хиляди лева, както и обстоятелствата,че подс.С. е пълнолетен,не е осъждан,не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК  и от деянието не са причинени имуществени вреди,подлежащи на възстановяване.Поради това съдът приема,че са налице условията,предвидени в императивната разпоредба на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

Предвид това и като отчете смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание чл.78А ал.1 от НК  съдът счете,че на подс.С.   следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер от 1 500  лева,с което ще се постигнат целите на наказанието и което е съответно на извършеното.

За да определи такъв размер на глобата-близък до минималния,предвиден в закона,съдът  изходи и от формата и степента на вината на подсъдимия,като оцени и подбудите за извършване на  престъпната му проява,които са повлияни от политическата стратегия на партията,която е представлявал към инкриминираната дата.  

При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства –основно показанията на свидетелите Ф и Чобанов,съобразявайки вида,естеството и смисловото съдържание на обидния израз,начина на отправяне,създадения в резултат на това остър душевен дискомфорт у пострадалия,нарушаването на физическото му здраве,изразяващо се в смущения в  съня и кръвното му налягане,съдът намери за доказан по основание предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД. Още повече, че според константната съдебна практика,вредните последици при обидата съставляват една необорима законова  презумпция и не подлежат на доказване.

С оглед на това и спазвайки правилата на справедливостта съдът намери, че по размер гражданският иск е частично основателен и осъди подс.Б.С.  да заплати на тъжителя и гражданския ищец проф.д-р Л.Д.Ц.  парична   сума в размер на 3 000 лева,представляваща обезщетение за причинените му в резултат на извършеното престъпление по чл.148,ал.1,т.1,т.2,предл.2-ро,т.3 и т.4 във връзка с чл.146,ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането,а именно 03.10.2014г. до окончателното  й изплащане. За разликата до претендирания размер от  15 хиляди  лева гражданският иск като неоснователен,бе отхвърлен.За да определи присъдения размер на обезщетението,съдът взе предвид и представените от повереника и приети по делото като писмени доказателства заверени копия на: решение №232/27.09.005г. на Общински съвет гр.Панагюрище за удостояване на тъжителя със звание „Почетен гражданин на гр.Панагюрище”, ДВ№ 62/10.08.2006г.относно Указ №301 на Президента на Р.България за награждаването на тъжителя с орден „Стара планина” първа степен за изключително големи заслуги към Р.България,удостоверение №4/59/08.12.2014г.,издадено от Министъра на културата за вписване на тъжителя в регистъра на меценатите към Министерството на културата,съдебно решение №35/02.05.2011г.,постановено по ф.д.№11/2011г. за регистрация на фондация „Ц. род”,извадка от фирменото досие на  Българската браншова камара на търговските дружества от проучването,добива и преработката на минерални суровина /Българска минна камара/,както и справка за 25 бр. сдружения,в които тъжителят е дарител и за търговски дружества,в  ръководството на които участва.От изброените писмени доказателства следва извода,че тъжителят има право  на висока себеоценка,която,както бе посочено, е била засегната чрез престъпната проява-обстоятелство,което съдът също взе предвид  при определяне на обезщетението в посока на един по-висок от обичайно присъждания от съдилищата размер за престъплението обида.

Предвид оправдаването на подсъдимия за престъпленията по чл. чл.148,ал.2,предл.1-во във връзка с чл.148,ал.1,т.1,т.2,предл.2-ро,т.3 и т.4 във връзка с чл.147,ал.1,предл.2-ро от НК и по чл.148,ал.2,предл.1-во във връзка с чл.148,ал.1,т.1,т.2,предл.2-ро,т.3 и т.4 във връзка с чл.147,ал.1,предл.1-во от НК,съдът отхвърли като неоснователни предявените от тъжителя граждански искове против подсъдимия Б.С.,всеки в размер на по 15 хиляди лева,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пагюрище държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер  на 120 лева.Подсъдимият беше осъден да заплати в полза на тъжителя и гражданския ищец  част от сторените по делото  разноски за адвокатски хонорар,съответна на осъждането му . Предвид това,че адвокатският хонорар е в размер на 1000 лв. /Вж.договор за правна защита и съдействие на л.51 в делото/,обвиненията са три,по едното от които подсъдимият беше осъден,а по останалите две оправдан,като взе предвид и разпоредбата на чл.190,ал.1 от НПК,съдът присъди в полза на тъжителя  разноски в размер на 333,33 лв./една трета от 1000лв./,а претенцията на тъжителя до пълно претендирания размер от  1000 лв.беше отхвърлена като неоснователна.

На основание чл.190,ал.1от НПК частният тъжител беше осъден да заплати на подсъдимия част от сторените от него разноски за адвокатски хонорар,съответна на оправдаването на подсъдимия.Предвид това,че адвокатският хонорар,заплатен от подсъдимия е в размер на 2 500 лв. /Вж.договор за правна защита и съдействие на л.52,разписка на л.211  и списък на разноските на л.212 в делото/,обвиненията са три,по едното от които подсъдимият беше осъден  и по останалите две оправдан,като взе предвид и разпоредбата на чл.190,ал.1 от НПК,съдът присъди в полза на подсъдимия  разноски в размер на 1 666,67 лв./две трети от 2 500лв./,а предвид изхода на делото претенцията на подсъдимия  до пълно претендирания размер от 2 500  лв.беше отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения, Панагюрският районен съд постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: