МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 85/2010 г. на Панагюрския районен съд

Против подсъдимия С.Д.Ш., Районна прокуратура Панагюрище е повдигнала обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено в съда. Моли съда да признае същия за виновен и спрямо него да бъде произнесена осъдителна присъда. В този смисъл излага подробно съображенията си.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като подробно обяснява начина и обстоятелствата при които е извършил вмененото му деяние. Моли съда да му определи по-леко наказание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, като съобрази признанието на подсъдимия в съдебно заседание, свидетелските показания на свидетеля Т. и като ги съобрази в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимият С.Д.Ш. ***. Същият е правоспособен водач на МПС, категория В и М, видно от приложената на л. 13 по делото справка рег. № КАТ - 3288/09.03.2010 г., издадена от Сектор „КАТ” при ОДМВР – Пазарджик. От посочената справка е видно, че Ш. има едно наложено административно наказание за нарушения разпоредбите на Закона за движението по пътищата.

На 06.03.2010 г. от 20,00 часа до 08,00 часа на 07.03.2010 г., свид. П.Т. и колегата му полицай „Пътен контрол” при РУ на МВР - град Панагюрище И У били дежурни в състава на авто-патрул. Около 22,50 ч. на 06.03.2010 г. по време на носене на службата си, полицейските служители спрели за проверка движещ се по ул. „Георги Бенковски” в гр. Панагюрище лек автомобил „Фолксваген Пасат” с регистрационен № РА 3168 АХ с водач С.Д.Ш. ***. Видно от изложеното в показанията на свид. Т., Ш. бил във видимо нетрезво състояние, миришел силно на алкохол. Поради това полицай Узунов го изпробвал за употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер 7410+” с фабр. № 0025, скалата на което отчела 2,03 промила. Във връзка с това У съставил на Ш. акт за установяване на административно нарушение № 132/№ 408635 по кочан, екземпляр от който е приложено на л. 2а по бързото производство/, който Ш. подписал без възражения. Като доказателство при съставянето на акта са иззети СУМПС № 232903888 и контролен талон. У издал на С.Ш. талон за медицинско изследване № 0324928 – л. 5, след което Ш. бил отведен във ФСМП – Панагюрище, където бил освидетелстван от дежурния лекар и дал кръвна проба за химическо изследване. Със заповед за задържане рег. № 45 от 06.03.2010 г., Ш. бил задържан в РУ на МВР – град Панагюрище за срок от 24 часа на основание чл. 63 ал.1 т.1 от ЗМВР.

По надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 191/09.03.2010 г. е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на Ш. към момента на управление на МПС е била 1,55 на хиляда.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, признанието на подсъдимия, свидетелските показания на свидетеля Т., които доказват авторството на деянието и начина на осъществяването му.

При така събраните доказателства, съдът намери от правна и фактическа страна, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин, предвид на което същия бе признат за виновен по него, тъй като е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав на чл. 343б, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият е управлявал МПС – лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,55 на хиляда, установено по надлежен ред.

От субективна страна деянието е извършено виновно с форма на вината пряк умисъл – чл.11, ал.2 от НК.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като замени предвиденото в чл. 343б, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода с Пробация. Като пробационни мерки, съдът определи тези по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т.2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от седем месеца.

На основание чл. 42б от НК, пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, наложена на подсъдимия Ш., съдът постанови да се изпълнява с периодичност два пъти седмично.

При определяне на пробационните мерки и техния срок бяха взети предвид степента на обществена опасност на деянието, която съдът отчете като висока, с оглед зачестилите на този вид престъпно посегателство, обществената опасност на дееца, която съдът намери за ниска, както и подбудите за извършване на престъплението.

Като смекчаващи обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, позитивните характеристични данни, признаването и осъзнаването на вината, както и изразеното съжаление за сторенето.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, съдът приспадна от така наложеното наказание, времето, през което подсъдимият С.Д.Ш. е бил задържан със Заповед № 45/06.03.2010 г. на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което зачете за три дни пробация.

На основание чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът лиши подсъдимия Ш. от право да управлява моторно-превозно средство за срок от седем месеца. За да постанови такъв размер на лишаването от право на подсъдимия, съдът прие смекчаващите вината обстоятелства, а именно признаването на вината от подсъдимия, обстоятелството, че в резултат на деянието няма настъпило пътно-транспортното произшествие, както и че нарушението, което е извършил, а именно – управление на МПС, след употреба на алкохол е извършено за първи път.

Именно с така определените по вид и размер наказания, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция на закона. Причината за извършване на деянието, следва да се търси в ниската правна култура на подсъдимия.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, С.Д.Ш., бе осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт разноските по делото в размер на 25,00 лв.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: