МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 87/2010 г. на Панагюрския районен съд

Против подсъдимия И.П.К.,*** е повдигнала обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено в съда. Моли съда да признае същия за виновен и спрямо него да бъде произнесена осъдителна присъда. В този смисъл излага подробно съображенията си.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като подробно обяснява начина и обстоятелствата при които е извършил вмененото му деяние. Моли съда за налагане на наказание Пробация, като по отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предоставя на съда.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, като съобрази признанието на подсъдимия в съдебно заседание, свидетелските показания на свидетеля В. и като ги съобрази в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимия И.К. е правоспособен водач на моторно превозно средство категории “,В и ,М, “ и притежава СУМПС със срок на валидност до 11.04.2018 г., видно от приложената на л.17 по бързото производство справка за нарушител от региона от Сектор „Пътна полиция-КАТ” при ОДМВР, гр. Пазарджик, като през последните пет години няма наложени наказания за нарушение разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Видно от справка за съдимост №105/08.03.10г. К. е не осъждан.

Свидетелят Т.В. работи, като полицай Охрана на обществения ред в РУМВР-Панагюрище. На 08.03.2010 г. той бил дежурен по утвърден график с район на действие гр.Панагюрище в състав на автопатрул съвместно с полицай Д П. На 08.03.2010,г., около 24.30 часа, двамата полицаи били с патрулният автомобил на местостоянка на изхода на гр. Панагюрище по посока с. Панагюрски колонии. По улица „Кръстьо Гешанов ” се задал автомобил, който се движел с висока скорост. Полицаите незабавно се насочили срещу идващият автомобил и го спрели за проверка. На място установили, че автомобила е марка „Форд Мондео” с рег. № 437Н446 . Водачът на автомобила бил И.К., живущ ***. Докато проверявали водача на двамата полицаи им направило впечатление, че същия имал признаци да е употребил алкохол.

По този повод И.К. бил изпробван за употреба на алкохол, с апарат алкотест "Дрегер 74 10 +" с фабричен номер 0025 от полицай Немски, полицай „Пътен контрол” при РУМВР - Панагюрище. Цифровата скала на апарата отчела 2,12 промила алкохол в издишаният от водача въздух. На К. му бил издаден талон за медицинско изследване №0312084 - л.6 по бързото производство, след което бил откаран във ФСМП - гр. Панагюрище, където му била взета по надлежния ред, кръвна проба за химически анализ.

След медицинското изследване К. ***, където бил задържан със Заповед рег. № 46/08.03.10г. за срок от 24 часа на основание чл. 63, ал. 1от ЗМВР.

Във връзка с така установеното полицай Немски съставил на К. акт за установяване на административно нарушение серия “Б” и № 135/408689 по кочан, копие от който е приложено на л. 3 по бързото производство.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, признанието на подсъдимия, свидетелските показания на свидетеля В., които доказват авторството на деянието и начина на осъществяването му.

При така събраните доказателства, съдът намери от правна и фактическа страна, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин, предвид на което същия бе признат за виновен по него, тъй като е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав на чл. 343б, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият е управлявал МПС – лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,37 на хиляда, установено по надлежен ред.

От субективна страна деянието е извършено виновно с форма на вината пряк умисъл – чл. 11, ал. 2 от НК.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като замени предвиденото в чл. 343б, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода с Пробация. Като пробационни мерки, съдът определи тези по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от ДЕСЕТ месеца.

На основание чл. 42б от НК, пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, наложена на подсъдимия К., съдът постанови да се изпълнява с периодичност два пъти седмично.

При определяне на пробационните мерки и техния срок бяха взети предвид степента на обществена опасност на деянието, която съдът отчете като висока, с оглед зачестилите на този вид престъпно посегателство, обществената опасност на дееца, която съдът намери за ниска, както и подбудите за извършване на престъплението.

Като смекчаващи обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, позитивните характеристични данни, признаването и осъзнаването на вината, както и изразеното съжаление за сторенето.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, съдът приспадна от така наложеното наказание, времето, през което подсъдимият И.П.К. е бил задържан със Заповед № 46/08.03.2010 г. на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което зачете за три дни пробация.

На основание чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът лиши подсъдимия К. от право да управлява моторно-превозно средство за срок от дванадесет месеца. За да постанови такъв размер на лишаването от право на подсъдимия, съдът прие смекчаващите вината обстоятелства, а именно признаването на вината от подсъдимия, обстоятелството, че в резултат на деянието няма настъпило пътно-транспортното произшествие, както и че нарушението, което е извършил, а именно – управление на МПС, след употреба на алкохол е извършено за първи път.

Именно с така определените по вид и размер наказания, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция на закона. Причината за извършване на деянието, следва да се търси в ниската правна култура на подсъдимия.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, И.П.К., бе осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт разноските по делото в размер на 25,00 лв.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: