МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 63/2010 г. на Панагюрския районен съд

Против подсъдимия Ц.Я.Ч.,*** е повдигнала обвинение за извършено от него престъпление по чл. 235 ал. 6, във връзка с чл. 235 ал.2 от НК.

Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено в съда. Моли съда да признае същия за виновен, като спрямо него да бъде произнесена присъда, като му се наложи наказание съгласно разп. на чл. 58а от НК. В този смисъл излага подробно съображенията си.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като подробно обяснява начина и обстоятелствата при които е извършил вмененото му деяние. Моли съда за налагане на справедливо наказание.

Назначеният служебен защитник адв. Р.К., не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание глоба, като с оглед разп. на чл 55 ал.2 от НК да бъде в размер на ½ от определения най-нисък предел.

Производството по делото бе проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.

От събраните по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Й Н Т, С Н Г, М Т Ч, Л С П, К П К, и писмените доказателства, безспорно се установяват следните фактически обстоятелства, досежно главните факти на обвинението:

Свидетелите Г и Т работят като горски стражари при Регионална дирекция на горите град Пазарджик. Районите, които обслужвали били общини Стрелча и Панагюрище. През месец декември 2009 г. служителите на РДГ – Пазарджик, работили на раздвижен график. На 16.12.2009 г. двамата свидетели били на работа от 08,00 часа сутринта. По време на дежурството получили сигнал, че лицето Ц.Ч. *** съхранявал в дома си дърва за горене с неизвестен произход. Горските стражари отишли на место, като в двора на подс. Ч.,***, установили, че в стопанска сграда се съхранявали 4 куб.м. нарязани за печка сурови дъбови и церови дърва за огрев. Същите били наредени в „Г”-образна форма. Кубатурата им била установена по надлежен ред, чрез измерването им с ролетка. По същите не били намерени контролни експедиционни и горски марки. При проверката присъствала съпругата на подс. Ч, която не представила документ доказващ законния произход на дървата. Същата обяснила, че дървата били докарани и съхранявани от съпруга й Ц.Ч.. В помещението с намерените дърва, без марки имало и нарязани два куб.м. пъни, за които Чолакова представила документ за законния им произход.

Служителите на РДГ – Пазарджик сигнализирали Полицията в гр. Панагюрище за установеното в дома на подс. Ч., като на място била изпратена дежурна група, която извършила оглед на местопроизшествието, като установената фактическа обстановка била подробно описана в протокол за оглед на местопроизшествие от 16.12.2009 г. /приложен на л.2-3 по досъдебното производство/.

Горските служители в последствие съставили на Ц.Я.Ч. АУАН по ЗГ затова, че съхранява 4 пространствени куб м дърва за огрев, немаркирани с ЕГМ и втори АУАН затова, че съхранява 4 пространствени куб м дърва за огрев без документ доказващ законния им произход. На место бил съставен и приложения по делото констативен протокол № 002118. Дървата за огрев били иззети със съставения акт № 00604 и оставени на отговорно пазене на Минка Чолакова за което била съставена и разписка № 663/16.12.2009 г.

Видно от заключението на комплексната лесотехническа и оценъчна експертиза, приложена на л.12-15 по дознанието е видно, че съхраняваните в дома на подс. Ч. дървен материал – дърва са от вида цер и благун и са пресно отсечени от сурова дървесина. Същите са с кубатура 4 пространствени куб. метра. Пазарната стойност на незаконно добитите от другиго и съхранявани от подс. Ч. 4 пространствени куб м дърва от цер и благун възлиза на сумата от 224,00 лв. За процесните дърва няма издадено позволително за сеч и същите не са маркирани с КГМ. Преди транспортирането на дървата, същите не са маркирани с ЕГМ и за тях няма издадени позволително за извоз и превозен билет.

Разпитан в хода на разследването в качеството му на обвиняем Ч. се признава за виновен в престъплението, за което срещу него е водено наказателно преследване, като в дадените обяснения е посочил механизма на извършеното от него деяние.

Съгласно изискванията на ЗГ и ППЗГ редът за отсичане, придобиване, транспортиране и съхраняване на дървесина е следният: Определените от лесовъд дървета за сеч се отбелязват с траен знак на височина 130 см над земята. Същите се маркират с КГМ съгласно изискванията на чл. 58 от ЗГ. Сеч и извоз на дървесина до временен склад се извършва само след издаване на позволително от Директора на ДГС или упълномощено от него лице за всички гори, независимо от тяхната собственост /ДГФ, ОГФ, ЧГФ/. Добитата дървесина преди транспортиране от временен склад се маркира с експедиционна горска марка. Транспортирането на дървесина от ДГФ и ОГФ, добити по тарифна такса се извършва с позволително за извоз. Във всички останали случаи облата дървесина и дървата за горене се транспортират от временен склад, придружени с превозен билет, включително и при преместване от един склад на друг/от един двор в друг/. Облата дървесина и дървата за горене, немаркирани с ЕГМ и непридружени от превозен билет или позволително за извоз са незаконосъобразно придобити, транспортирани и съхранявани.

Процесните дъбови дърва от вида цер и благун, открити в дома на подс. Ч., съгласно параграф 2, т.15 от допълнителните разпоредби на Закона за горите, представляват “необработен дървен материал”. Същите са били нарязани на секции за печка, като по отрезите е видно, че са прясно отсечени от сурова дървесина.

С оглед на така събраните доказателства и при обсъждане на въпросите по чл. 305 от НПК, съдът прие, че подс. Ц.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 235 ал. 6 във връзка с чл. 235 ал. 2 от НК, поради което го призна за виновен в извършването на това престъпление.

От обективна страна е установено, че подсъдимият Ч. на 16.12.2009 г. в двора на имота си на ул. ***, в с. Попинци, обл. Пазарджик, без редовно позволително, е съхранявал 4 куб м дървен материал – дъбови дърва за огрев, на обща стойност от 224,00 лв., незаконно добити от другиго, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 235 ал.6 във връзка с чл. 235 ал.2 от НК.

От субективна страна при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването на тези последици.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а от НК, съдът му определи наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лв.

В нормата на закона, предвиденото наказание лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от 100,00 до 300,00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, предложение първо, когато съдът постанови осъдителна присъда той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, какъвто е конкретният случай, затова съдът наложи наказание глоба, което е най-лекото, при които е забранено след определяне на наказанието същото да се определи при условията на чл. 55 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид сравнително не високата степен на обществена опасност на деянието, касае се за престъпление против отделен стопански отрасъл, маловажният случай на деянието, необремененото съдебно минало на подсъдимия, направеното признание и изразеното съжаление за стореното, както и позитивните му характеристични данни, които съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства.

Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете ниската правна култура на подсъдимия, явното му неуважение на разпоредбите на Закона за горите.

Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция, посочени в чл. 36 от НК. Така определеното по вид и размер наказание, съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимия, като чрез нея ще се въздейства възпиращо и превъзпитаващо спрямо дееца и предупредително спрямо останалите членове на обществото.

На основание чл. 235 ал.7 от НК, отне в полза на Държавата предмета на престъплението, а именно: 4,00 пространствени кубични метра дъбови дърва за огрев от благун и цер, на стойност 224,00 лв., оставени на отговорно пазене у М Т Ч, с.Попинци, ул.***.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимият Ц.Я.Ч., бе осъден да заплати на Районен съд – Панагюрище в полза на бюджета на Съдебната власт сумата 60,00 лева – разноски по делото.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: