МОТИВИ
към присъда, постановена по НОХД № 109/2010г. на Панагюрския районен
съд
Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура – Панагюрище обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу А.А.Г.,***, за в това, че на 10.01.2010 година в гр. Панагюрище, в двора на имота си на ул. ***, без редовно писмено позволително, съхранява 0.5 куб. метра иглолистни дърва за огрев, на обща стойност от 24,00 лева, незаконно добити от другиго, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал. 2 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението по посочената квалификация
Подсъдимият се признава за виновен. Не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно извършеното от него престъпление. Изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия пледира, че следва да бъде наложено минимално наказание на подсъдимия – глоба.
Производството по делото бе проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.
От събраните по делото доказателства –
самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от показанията на разпитаните в
досъдебното производство свидетели, експертното заключение на вещото
лице-лесовъд и писмените доказателства, безспорно се установяват следните
фактически обстоятелства досежно главните факти на обвинението:
Свидетелят Г К-горски надзирател при Държавно горско
стопанство,град Панагюрище бил дежурен по график на 10.01.2010година,
на повикване. В 17.30 часа получил обаждане от дежурния в РУ на МВР град
Панагюрище, от който бил известен за получен сигнал за лице съхраняващо
незаконосъобразно дърва за огрев. К се явил в РУ на МВР град Панагюрище и
съвместно с дежурен автопатрул посетили посоченият адрес.В навес, разположен в
двора на ул. ***в град Панагюрище, установили шест чувала, пълни с нарязани за
печка борови дърва. Дървата били нацепени и не прясно отрязани. Същите били
измерени по надлежен ред, посредством ролетка и било установено, че са 0.5
куб.м. По същите не била открита ЕГМ
/експедиционна горска марка/, а лицето обитател на имота,Г. не предоставило
документ, доказващ законният им произход.
Следствено оперативна група от РУМВР-Панагюрище извършила оглед на
местопроизшествието и дървата за огрев били иззети, за което била съставена
разписка за отговорно пазене №000035. На Г. била съставена покана за съставяне
на акт по ЗГ, като на 13.01.2010 година му били съставени АУАН /Серия Н03А с №000303 и АУАН Серия Н03А с №000304/13.01.2010
година / от горски стражар В. Г,за
съхранение на дърва за огрев от черен бор ,без документи доказващи законовият
им произход и без да са маркирани с КГМ и ЕГМ.
При извършената проверка от
свидетеля К,служител на ДГС-Панагюрище
било установено, че иззетите по надлежен ред дърва за огрев, от домът на
Г. е възможно да са отнети от временен
склад за иглолистна дървесина в отдел 269, подотдел “С” на ДГС град Панагюрище,
находящ се в местността “Никулден”. В цитирания отдел била извършена редовна
сеч на иглолистна дървесина, през месец март 2009 година, като на временния
склад имало складирани трупи ІІ клас по 4м. и греди /средна строителна
дървесина/ ІІІ клас по 4м., като в началото на месец януари 2010 година в
склада имало около 200 куб.м.
Дървата /нацепени и нарязани на парчета за печка/ с обем от
0.5 пр. куб.м. намерени в домът на Г. били от същия вид, т.е. черен бор,
каквито били и складираните в цитирания склад към периода на отнемането им.
Видно от приложеното по делото заключението на комплексната съдебно лесотехническа и оценъчна експертиза, кубатурата на незаконно съхраняваните иглолистни дърва /от дървесен вид черен бор/ за огрев е 0.50 пространствени куб.м. дърва за огрев, а пазарната цена на причинената обща щета на ДГС Панагюрище е в размер 24.00 лева. Дървеният материал съхраняван в дома на Г., е без издадено позволително извоз и без да е маркиран с ЕГМ.
От обективна и субективна страна при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК, подсъдимият Г. виновно е осъществил престъпния състав на чл.235,ал.6 , ,във вр. с чл.235 ал.2 от НК, като случаят се явява маловажен с оглед стойността на незаконно съхранявания дървен материал - 24.00 лева.
Разпитан в хода на разследването в качеството му на обвиняем Г., се признава за виновен в престъплението, за което срещу него е водено наказателно преследване, като се възползвал от правото си и е отказал да дава обяснения и е изразил съжаление за извършеното от него.
Съгласно
изискванията на ЗГ и ППЗГ редът за отсичане, придобиване, транспортиране и
съхраняване на дървесина е следният: Определените от лесовъд дървета за сеч се
отбелязват с траен знак на височина
Процесните дърва от вида черен бор ,съхранявани от подс.Г.,съгласно параграф 2 ,т.15 от допълнителните разпоредби на Закона за горите ,представляват „необработен дървен материал”.
Посочената фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от събраните по делото доказателства. Подсъдимият признава извършеното от него и в обясненията си в съдебно заседание не оспорва фактите по обвинението. Самопризнанията му се подкрепят от показанията на свидетеля по досъдебното производство Г И К, от съдебно-лесотехническата и оценъчна експертиза, както и от всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.373, вр.с чл.283 от НПК.
С оглед на така събраните доказателства по делото, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие от правна страна, че обвинението срещу подсъдимия Пенчев е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, поради което бе признат за виновен в извършването на обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл. 235 ал.6 във връзка с чл. 235 ал.2 от НК.
От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата, подсъдимият без редовно писмено позволително съхранява в двора на имота си 0,5 куб.м. иглолистни дърва за огрев на обща стойност 24,00 лв., незаконно добити от другиго, като случаят е маловажен.
От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е обществено–опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК и чл. 2 ал.2 от НК, съдът определи наказание глоба в размер на 100,00 лв. в полза на Държавата.
За да наложи този вид наказание, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която прие за висока – касае се за престъпно посегателство против отделен стопански отрасъл, в случая ДГФ и ОГФ
Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия бяха отчетени направеното признание, изразеното съжаление за извършеното и сравнително добрите му характеристични данни.
Предвид това, съдът прие, че следва да наложи на подсъдимия наказание глоба в размер на 100,00 лв. в полза на Държавата.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция, посочени в чл.36 от НК. Така определеното по вид и размер наказание съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимия, като чрез нея ще се въздейства възспиращо и превъзпитаващо спрямо дееца и предупредително спрямо останалите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Г. бе осъден да заплати в полза на Държавата по 50,00 лв. разноски в производството.
На основание чл. 235 ал.7 от НК, Съдът отне в полза на Държавата 0,5 куб.м. иглолистни дърва за огрев.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: