МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 109/2010г. на Панагюрския районен съд

 

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура – Панагюрище обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу А.А.Г.,***, за  в това, че  на 10.01.2010 година в гр. Панагюрище, в двора на имота си на ул. ***, без редовно писмено позволително, съхранява 0.5 куб. метра иглолистни дърва за огрев, на обща стойност от 24,00 лева, незаконно добити от другиго, като случаят е маловажен  – престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал. 2 от НК.

            Представителят на прокуратурата поддържа обвинението по посочената квалификация

            Подсъдимият се признава за виновен. Не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно извършеното от него престъпление. Изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.

            Защитникът на подсъдимия пледира, че следва да бъде наложено минимално наказание на подсъдимия – глоба.

            Производството по делото бе проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.

От събраните по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели, експертното заключение на вещото лице-лесовъд и писмените доказателства, безспорно се установяват следните фактически обстоятелства досежно главните факти на обвинението:

Свидетелят Г К-горски надзирател при Държавно горско стопанство,град Панагюрище бил дежурен по график на 10.01.2010година, на повикване. В 17.30 часа получил обаждане от дежурния в РУ на МВР град Панагюрище, от който бил известен за получен сигнал за лице съхраняващо незаконосъобразно дърва за огрев. К се явил в РУ на МВР град Панагюрище и съвместно с дежурен автопатрул посетили посоченият адрес.В навес, разположен в двора на ул. ***в град Панагюрище, установили шест чувала, пълни с нарязани за печка борови дърва. Дървата били нацепени и не прясно отрязани. Същите били измерени по надлежен ред, посредством ролетка и било установено, че са 0.5 куб.м. По същите не била открита  ЕГМ /експедиционна горска марка/, а лицето обитател на имота,Г. не предоставило документ, доказващ законният им произход.

Следствено оперативна група от РУМВР-Панагюрище извършила оглед на местопроизшествието и дървата за огрев били иззети, за което била съставена разписка за отговорно пазене №000035. На Г. била съставена покана за съставяне на акт по ЗГ, като на 13.01.2010 година му били съставени АУАН /Серия Н03А с №000303 и АУАН Серия Н03А с №000304/13.01.2010 година / от горски стражар В. Г,за съхранение на дърва за огрев от черен бор ,без документи доказващи законовият им произход и без да са маркирани с КГМ и ЕГМ.   

При извършената проверка от  свидетеля К,служител на ДГС-Панагюрище  било установено, че иззетите по надлежен ред дърва за огрев, от домът на Г. е възможно да са отнети  от временен склад за иглолистна дървесина в отдел 269, подотдел “С” на ДГС град Панагюрище, находящ се в местността “Никулден”. В цитирания отдел била извършена редовна сеч на иглолистна дървесина, през месец март 2009 година, като на временния склад имало складирани трупи ІІ клас по 4м. и греди /средна строителна дървесина/ ІІІ клас по 4м., като в началото на месец януари 2010 година в склада имало около 200 куб.м.

Дървата /нацепени и нарязани на парчета за печка/ с обем от 0.5 пр. куб.м. намерени в домът на Г. били от същия вид, т.е. черен бор, каквито били и складираните в цитирания склад към периода на отнемането им.

Видно от приложеното по делото заключението на комплексната съдебно лесотехническа и оценъчна експертиза, кубатурата на незаконно  съхраняваните иглолистни дърва /от дървесен вид черен бор/ за огрев е 0.50 пространствени куб.м. дърва за огрев, а пазарната цена на причинената обща щета на ДГС Панагюрище е в размер 24.00 лева. Дървеният материал   съхраняван в дома на Г., е без издадено позволително извоз и без да е маркиран с ЕГМ.

От обективна и субективна страна при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК, подсъдимият Г. виновно е осъществил престъпния състав на чл.235,ал.6 , ,във вр. с чл.235 ал.2 от НК, като случаят се явява маловажен с оглед стойността на незаконно съхранявания дървен материал - 24.00 лева.

            Разпитан в хода на разследването в качеството му на обвиняем Г.,  се признава за виновен в престъплението, за което срещу него е водено наказателно преследване, като се възползвал от правото си и е отказал да дава обяснения и е изразил съжаление за извършеното от него.

Съгласно изискванията на ЗГ и ППЗГ редът за отсичане, придобиване, транспортиране и съхраняване на дървесина е следният: Определените от лесовъд дървета за сеч се отбелязват с траен знак на височина 130 см. над земята. Същите се маркират с КГМ съгласно изискванията на чл.58 от ЗГ. Сеч и извоз на дървесина  до временен склад се извършва само след издаване на позволително от Директора на ДГС или упълномощено от него лице за всички гори, независимо от тяхната собственост /ДГФ, ОГФ, ЧГФ/. Добитата дървесина преди транспортиране от временен склад се маркира с експедиционна горска марка. Транспортирането на дървесина от ДГФ и ОГФ, добити по тарифна такса се извършва с позволително за извоз. Във всички останали случаи облата дървесина и дървата за горене се транспортират от временен склад, придружени с превозен билет, включително и при преместване от един склад на друг/от един двор в друг/. Облата дървесина и дървата за горене, немаркирани с ЕГМ и непридружени от превозен билет или позволително за извоз са незаконосъобразно придобити, транспортирани и съхранявани.

Процесните дърва от вида  черен бор ,съхранявани от подс.Г.,съгласно параграф 2 ,т.15 от допълнителните разпоредби на Закона за горите ,представляват „необработен дървен материал”.

Посочената фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от събраните по делото доказателства. Подсъдимият признава извършеното от него и в обясненията си в съдебно заседание не оспорва фактите по обвинението. Самопризнанията му се подкрепят от  показанията на свидетеля по досъдебното производство Г И К, от съдебно-лесотехническата и оценъчна експертиза, както и от всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.373, вр.с чл.283 от НПК.

С оглед на така събраните доказателства по делото, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие от правна страна, че обвинението срещу подсъдимия Пенчев е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, поради което бе признат за виновен в извършването на обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл. 235 ал.6 във връзка с чл. 235 ал.2 от НК. 

От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата, подсъдимият без редовно писмено позволително съхранява в двора на имота си 0,5 куб.м. иглолистни дърва за огрев на обща стойност 24,00 лв., незаконно добити от другиго, като случаят е маловажен.

От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е обществено–опасния характер на деянието, предвиждал е  общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК и чл. 2 ал.2 от НК, съдът определи наказание глоба в размер на 100,00 лв. в полза на Държавата.

За да наложи този вид наказание, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която прие за висока – касае се за престъпно посегателство против отделен стопански отрасъл, в случая ДГФ и ОГФ

Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия бяха отчетени направеното признание, изразеното съжаление за извършеното и сравнително добрите му характеристични данни.

Предвид това, съдът прие, че следва да наложи на подсъдимия наказание глоба в размер на 100,00 лв. в полза на Държавата.

Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция, посочени в чл.36 от НК. Така определеното по вид и размер наказание съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимия, като чрез нея ще се въздейства възспиращо и превъзпитаващо спрямо дееца и предупредително спрямо останалите членове на обществото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Г. бе осъден да заплати в полза на Държавата  по 50,00 лв. разноски в производството.

На основание чл. 235 ал.7 от НК, Съдът  отне  в  полза  на  Държавата  0,5 куб.м. иглолистни дърва за огрев.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: