МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 158/2010 г. на Панагюрския районен съд

Против подсъдимия Н.И.Д.,***, Районна прокуратура Панагюрище е повдигнала обвинение за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено в съда. Моли съда да признае същия за виновен и спрямо него да бъде произнесена осъдителна присъда, като наказанието бъде определено с приложението на чл. 55 ал.1 от НК. В този смисъл излага подробно съображенията си.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като подробно обяснява начина и обстоятелствата, при които е извършил вмененото му деяние. Моли съда да определи наказание, съгласно закона.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, като съобрази признанието на подсъдимия в съдебно заседание, свидетелските показания на свидетеля В.К. и като ги съобрази в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимият Н.Д. е правоспособен водач на моторно превозно средство категории В и М , видно от приложените на л.5 копия от свидетелство за управление на МПС и контролен талон и от приложената на л.8 по делото справка изх.№КАТ -6463/17.05.2010г.,издадена от Сектор”КАТ” при ОДП-Пазарджик. От посочената справка е видно,че Д. няма наложени административни наказания за нарушения разпоредби на Закона за движението по пътищата.

На 15.05.2010 година от 20,00 часа до 08,00 часа на 16.05.2010 година свидетелят В.К. и колегата му Н. *** били дежурни по график в състава на автопатрул.Около 03,55 часа на 16.05.2010 година, по време на носене на службата си полицейските служители спрели за проверка движещ се по ул.”Дядо Стоил Финджеков” в гр.Панагюрище лек автомобил „Ауди А3” с регистрационен №РА 5334 ВВ с водач Н.И.Д. ***. Видно от изложеното в показанията на свид.К., подсъдимият бил в явно нетрезво състояние, силно миришел на алкохол. Поради това се обадили на дежурния в РУП-Панагюрище младши автоконтрольор Райко Василев, който пристигнал на мястото на проверката.Полицай Василев изпробвал Д. за употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер 7410+” с фабричен №0025,скалата на което отчела 2,47 промила. Във връзка с тази констатация,полицай Райко Василев съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение №320 /№408961 по кочан,заверено копие от който е приложено на л.3 по бързото производство/,който той подписал без възражения. Като доказателства при съставянето на акта са иззети свидетелство за управление на МПС №233001712 и контролен талон. Василев издал на Д. талон за медицинско изследване №0324908-л.11,след което свид.К. и полицай Джунов отвели Д. ***,където последният бил освидетелстван от дежурния лекар и дал кръвна проба за химическо изследване.

Със заповед за задържане рег.№116 от 16.05.2010 година-л.2,Д. *** за срок от 24 часа на основание чл.63,ал.1,т.1 от ЗМВР.

По надлежния ред - с протокол за химическа експертиза №439 от 17.05.2010 година-л.10, било установено,че концентрацията на алкохол в кръвта на Н.Д. към момента на управление на моторното превозно средство е била 2,47 на хиляда.

- 2 - НОХД № 158/2010 г.Панагюрски РС

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, признанието на

подсъдимия, от свидетелските показания на свидетеля В.К., които доказват авторството на деянието и начина на осъществяването му.

Управлението на моторно-превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, сочи на съставомерно деяние по чл. 343б, ал.1 от НК.

При така събраните доказателства, съдът намери от правна и фактическа страна, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин, предвид, на което същият бе признат за виновен по него, тъй като е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав на чл. 343б, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият е управлявал МПС – лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,47 на хиляда, установено по надлежен ред.

От субективна страна деянието е извършено виновно с форма на вината пряк умисъл – чл. 11, ал. 2 от НК.

При определяне на наказанието, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, предвид на което предвиденото в закона наказание, а именно: лишаване от свобода за срок до една година без минимум ще се окаже несъразмерно тежко, затова приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК и определи наказание пробация. Като такива бяха отчетени: признаването на вината на подсъдимия за извършеното от него деяние, младата му възраст, съдействието на органите на полицията при разкриване на престъплението, чистото му съдебно минало, много добрите му характеристични данни, обстоятелството, че няма нарушения на Закона за движение по пътищата до този момент.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като замени предвиденото в чл. 343б, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода с пробация. Като пробационни мерки, съдът определи тези по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от една година.

На основание чл. 42б от НК, пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, наложена на подсъдимия Н.Д., съдът постанови да се изпълнява с периодичност два пъти седмично.

При определяне на пробационните мерки и техния срок бяха взети предвид признаването на вината на подсъдимия за извършеното от него деяние, младата му възраст, съдействието на органите на полицията при разкриване на престъплението, чистото му съдебно минало, изключително добрите му характеристични данни, обстоятелството, че няма нарушения на Закона за движение по пътищата до този момент.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, съдът приспадна от така наложеното наказание, времето, през което подсъдимият Н.И.Д. е бил задържан със Заповед № 116/16.05.2010 г. на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което зачете за три дни пробация.

На основание чл. 343г от НК, във връзка с чл. 37 ал.1 т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия от право да управлява моторно-превозно средство за срок от единадесет месеца. За да постанови такъв размер на лишаването от право на управление, съдът се съобрази с личността на дееца, който е активен млад човек, чистото съдебно минало, обстоятелството, че няма нито едно нарушение, за което да е санкциониран по ЗДП, чистосърдечното му признание, обстоятелството, че няма настъпило пътно-транспортно произшествие в резултат на шофирането му в пияно състояние, както и високата концентрация на алкохол в кръвта.

Именно с така определените по вид и размер наказания, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция на закона.

Причината за извършване на деянието, следва да се търси в неуважение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата от страна на подсъдимия.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимия Д. бе осъден да заплати в полза на ОДП Пазарджик сумата 25,00 лв. – разноски по делото.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: