МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 266/2009г. на Панагюрския районен съд

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура - Панагюрище обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу Й.П.И. *** за това, че в гр. Панагюрище, след като с решение № 23 от 25.01.2006 г., постановено по гр. д. № 3626/2005 г. по описа на Софийския районен съд, влязло в сила на 28.03.2006 г. е осъден да издържа свои низходящи – П Й И., роден на *** г., И Й И., роден на *** г. и Р Й И, родена на *** г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода от 28.03.2006 г. до м. септември 2009 г. включително, общо в размер на 6 108,70 лв.– престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението така, както е внесено по посочената квалификация.

Подсъдимият И. се признава за виновен. Признава всички обстоятелства по обвинението във връзка с извършеното от него престъпление. В последната си дума моли за минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на минимално наказание.

Производството пред първата инстанция бе проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие. От събраните по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – гласни и писмени, които съдът обсъди поотделно и в съвкупност, безспорно се установяват следните фактически обстоятелства досежно главните факти на обвинението:

Подсъдимият Й.П.И. е роден на *** г. в с. Мали Върбовник, Обл. Кюстендил, Община Бобов дол, с ЕГН – **********, българин, български гражданин. Същият е с постоянен адрес: град София, бул. ***, , и с настоящ такъв гр. Панагюрище, ул. ***, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан.

Подсъдимият и свидетелката П И са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с развод с решение № 23 от 25.01.2006 г., постановено по гр. д. № 3626/2005 г. по описа на Софийския районен съд, влязло в сила на 28.03.2006 г. С решението, упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака им деца П Й И., роден на *** г., И Й И., роден на *** г. и Р Й И, родена на *** г., е предоставено на св.П И. Подсъдимият И. е осъден да заплаща на своите низходящи месечна издръжка в размер общо на 145 лв. – по 50 лв. за всяко от децата П и И, и по 45 лв. за Р.

След влизане в сила на решението, св.Иванова многократно се срещала с подсъдимия И. и го канела да заплаща дължимата на децата издръжка. Подсъдимият постоянно отказвал. От датата на влизане в сила на решението – 28.03.2006г., до м.септември 2009г. включително, подс.И. съзнателно не заплатил на своите низходящи П, И и Р, дължимата от него издръжка, като общият й размер възлиза на 6 108.70 лв. С пощенски запис от 06.08.2009г., подс.И. заплатил на св.П И сумата от 100 лв.

Посочената фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от събраните по делото доказателства. Подсъдимият признава извършеното от него и в обясненията си в съдебно заседание признава фактите по обвинението. Самопризнанията му се подкрепят от показанията на св.П И, дадени в хода на досъдебното производство, и всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.373 от НПК, вр.с чл.283 от НПК.

С оглед на така събраните доказателства по делото, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие от правна страна, че обвинението срещу подсъдимия Й.П.И. *** извор е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, поради което същият бе признат за виновен в извършването на обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл. 183, ал.1 от НК.

От обективна страна безспорно е установено неизпълнение от страна на подсъдимия на задължението за издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно - за периода от 28.03.2006г. до м.септември 2009г. включително, в общ размер на 6 108.70 лв.

От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е обществено – опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.

Към датата на извършване на деянието от подсъдимия в нормата на закона предвиденото наказание е пробация. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.58а от НК, на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК, съдът го замени с глоба. Съдът прие, че нейният размер следва да бъде от 100 лв. При определяне размера на глобата бяха взети предвид степента на обществена опасност на деянието, която съдът отчете като висока, обществената опасност на дееца, която съдът намери за ниска. Касае се за инцидентна проява в живота на подсъдимия, който е в затруднено материално положение. Като съобрази посочените обстоятелства и с оглед имущественото състояние на подсъдимия – безработна, съдът намери, че глоба в размер на 100 лв. е достатъчна, за постигане на целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК. Така наложеното по вид и размер наказание съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимата, като чрез него ще се въздейства превъзпитаващо спрямо нея и възпиращо и предупредително спрямо останалите членове на обществото.

.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: