МОТИВИ:

Против подсъдимия Г.Г.Г.,*** е повдигнала обвинение за извършено от него престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената част и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено в съда. Моли съда да признае същия за виновен и спрямо него да бъде произнесена осъдителна присъда при условията на чл. 66 от НК. В този смисъл излага подробно съображенията си.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като подробно обяснява начина и обстоятелствата при които е извършил вмененото му деяние. Моли съда да определи наказание, съгласно закона. Моли за справедлива присъда.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, свидетелските показания на свидетелите И Д.К. и П.С.М., заключението на вещото лице и като ги съобрази в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

И.Д.К. работи като *** на клон П при „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД гр. София, чиято собственост е туристически дом „Оборище”, находящ се в местността „Оборище”, землището на гр. Панагюрище и в качеството си на *** отговаря за имуществото на обектите към клон П. През 1983 г. е открит туристически дом „Оборище”, в който има обособена музейна част, предназначена за културно-исторически туризъм. В същата зала на една от стените има възпоменателни надписи, съставени от месингови букви, залепени за стената посредством лепило. През 2001 г. „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, клон Стрелча, чиято собственост е бил туристически дом „Оборище”, който е спрян от експлоатация през 1999 г. поради необходимост от основен ремонт, се закрива и преминава на управление към „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, клон Пловдив, ведно с обектите към него – активи и пасиви. За месинговите букви, от които са направени възпоменателните надписи в музейната зала, както и надписи за ориентиране на туристите на туристическия дом „Оборище” в землището на гр. Панагюрище, не са приложени фактури, тъй като при строителството на обекта, инвеститорът „ЦС” на „БПС”-ПДКЛ не е бил клон Стрелча, а той е приел обекта като балансова стойност като цяло – дълготрайни и краткотрайни активи, а месингови букви, от които са изработени надписите са към стойността на сградата и не се водят като отделен елемент. Туристически дом „Оборище” се охранява от „Радио-СОТ” гр. Панагюрище от пет години. На 07.11.2009 г. е била задействана аларма на туристически дом „Оборище”. При реагиране на сигнала служители са отишли на място при обекта и са констатирали, че в музейната зала на туристическия дом „Оборище” има отвор, през който може да се проникне безпрепятствено, който веднага след това е бил обезопасен от екип на дружеството в присъствието на представител на „Радио СОТ” гр.Панагюрище, който е заковал парче от шперплат от външната страна на отвора с пирони, а от вътрешната страна била подпряна дървена врата. Същия ден била извършена проверка на всички врати и прозорци на обекта за тяхната възможна отваряемост и обезопасеност. На 10.11.2009 г. около 12,00 часа Г.Г. се разхождал в местността „Оборище” като минал край туристически дом „Оборище”. Като приближил сградата Г. видял, че има отвор в стената, през който можело да се влезе безпрепятствено в сградата. Г.Г. минал през отвора и влязъл в музейната зала на сградата. Там на стената видял залепени букви от жълт метал, които били част от някакъв надпис. На пода на залата също имало букви, които били паднали от стената. Г. решил да вземе част от буквите за да ги предаде за скрап, като с парите от продажбата да си закупи храна. С ръце свалил от стената букви, като събрал и падналите на земята. Всички букви, които успял да свали и събере, поставил в раницата, която носел със себе си и се насочил към гр. Панагюрище. Отишъл в пункт за вторични суровини за да предаде буквите, но управителят на пункта му отказал като уведомил за това полицията. Свидетелят П.М. – младши разузнавач при РУ на МВР – град Панагюрище получил сигнала от доброволен заявител, за това, че е забелязан млад мъж на възраст около 30 години, висок около 1,70 м, с черна коса, да носи тежка раница, предполагайки, че вещите в раницата са предмет на престъпление. Свидетелят М. реагирал на сигнала и на входа на гр. Панагюрище в края на ул. “Оборище” засякъл подсъдимия Г., който носел на гърба си сивата раница. При извършената проверка на багажа, който носел, в раницата били намерени множество букви, изработени от жълт метал. Свидетелят М. попитал подсъдимия Г. от къде има тези букви, при което той му отговорил, че ги е взел от една стена в зала в хижа Оборище, находяща се в местността “Оборище”, в землището на гр. Панагюрище. По повод установеното, следствено-оперативна група на РУ на МВР – Панагюрище извършила оглед на местопроизшествието, като установената фактическа обстановка е отразена в протокола з оглед на местопроизшествието. С протокола за оглед била иззета 1 бр. буква от жълт метал. Подсъдимият Г., с протокол за доброволно предаване от 10.11.2009 г., предал на органите на полицията 177 броя букви от жълт метал, поставени в платнена раница.

От заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите движими вещи по пазарни цени към инкриминираната дата възлиза на сумата 5310,00 лв.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърди по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, признанието на подсъдимия, свидетелските показания на свидетелите К. и М., от протокола за оглед и веществените доказателства по делото, които доказват авторството на деянието и начина на осъществяването му.

При така събраните доказателства, съдът намери от правна и фактическа страна, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин, предвид на което същия бе признат за виновен по него, тъй като е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав на чл.194, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият на 10.11.2009 г. в м. „Оборище” землището на гр.Панагюрище е отнел чужди движими вещи, а именно: 177 броя букви, изработени от жълт метал /месинг/ на обща стойност 5310 лв. от владението на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД гр.София, клон Пловдив, установено по надлежен ред. От субективна страна деянието е извършено виновно с форма на вината пряк умисъл – чл.11, ал.2 от НК.

Съдът, като прецени характера на извършеното престъпление, неговата степен на обществена опасност, обстоятелствата при които е извършено, подбудите на подсъдимия и неговата степен на вина в случая, след спазване разпоредбите на чл. 54, ал.1 и ал. 2 от НК му определи наказание за извършеното от него престъпление “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца.

С оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, съдът намери, че същият не следва да изтърпява ефективно наложеното му наказание като приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, като отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.

За да определи размера на наказанието, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно - чистото съдебно минало на подсъдимия, направеното признание, изразеното съжаление и добрите му характеристични данни. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието.

Именно с така определеното наказание, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната превенция на закона.

Причината за извършване на деянието, следва да се търси в ниската правна култура на подсъдимия, в обстоятелствата, че същият няма средства за препитание, безработен е от дълго време, както той така и майка му, с която живее.

Съдът постанови веществените доказателства – 177 броя букви от жълт метал /месинг/, след влизане в сила на присъдата, да се върнат на собственика “Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – гр.София, клон Пловдив.

На основание чл. 53 ал.1 буква “а” от НК, съдът постанови 1 брой раница, сива на цвят, собственост на Г.Г.Г., да се отнеме в полза на Държавата.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, Г.Г.Г., бе осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт разноските по делото в размер на 50,00 лв.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: