МОТИВИ

към присъда, постановена по НОХД № 269/2009г. на Панагюрския районен съд

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура - Панагюрище обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу П.С.Ю. *** за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението така, както е внесено по посочената квалификация.

Подсъдимият Ю. се признава за виновен. Дава обяснения за извършеното от него деяние. Изразява съжаление за стореното.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за безспорно установени следните фактически обстоятелства досежно главните факти на обвинението:

Подсъдимият П.С.Ю. е роден на *** г. в гр.Пазарджик. постоянният му адрес е в гр.Пазарджик, а настоящият такъв – в с.Дебращица, ул.***. Ю. е със средно образование, неженен, безработен, и неосъждан. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС като през 2005г. има наложени две административни наказания за нарушения на разпоредбите на Закона за движението по пътищата и е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.

На 25.10.2009г. от 20.00 часа до 08.00 часа на 16.10.2009г., свидетелят Г.Г. и Р В – полицейски служители при РУ на МВР гр.Панагюрище, били дежурни в състав на автопатрул. Около 03.27 часа на 26.10.2009г. спрели за проверка движещ се по бул.”Руски” в гр.Стрелча лек автомобил “Пежо 405” с регистрационен № РА 0970 ВВ, управляван подс. П.С.Ю.. Тъй като подсъдимият имал признаци да е употребил алкохол, бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен номер 0025, на който цифровата скала отчела 1.61 промила алкохол в издишания от водача въздух. Василев съставил на подсъдимия АУАН № 1606 /№ 581216 по кочан/, подписан от подсъдимия без възражения. На подс.Ю. бил издаден талон за медецинско изследване № 0312032, след което бил отведен във ФСМП гр.Панагюрище. Там бил освидетелстван от дежурния лекар и дал кръвна проба за химически анализ. Подсъдимият бил отведен в РУ на МВР гр.Панагюрище и бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР със заповед № 176 от 26.10.2009г.

От протокола за химическа експертиза № 1275 от 26.10.2009г. на МБАЛ – Пловдив се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Ю. към момента на управление на МПС е била 1.55 на хиляда.

Посочената фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от събраните по делото доказателства. Подсъдимият признава извършеното от него и в обясненията си в съдебно заседание признава, че е употребил алкохол и в това състояние е управлявал МПС.. Самопризнанията му се подкрепят от показанията на разпитания по делото свидетел Г. и всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса и приобщени към доказателствения материал по реда чл.283 от НПК.

С оглед на така събраните доказателства по делото, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие от правна страна, че обвинението срещу подсъдимия П.С.Ю. е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, поради което същият бе признат за виновен в извършването на обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл. 343б, ал.1 от НК.

От обективна страна е установено, че подс.Ю., на инкриминираната дата и час, е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.55 на хиляда, установено по надлежния ред – с химическа експертиза.

От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е обществено – опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която съдът отчете като висока – с оглед зачестилите прояви на този вид престъпно посегателство, обществената опасност на дееца, която съдът намери за ниска, както и подбудите за извършване на престъплението.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие необремененото съдебно минало – касае се за инцидентна проява в живота на подсъдимия, без предходни съществени нарушения на разпоредбите на ЗДвП, позитивните му характеристични данни, оказаното съдействие на разследващите органи, направеното признание и изразеното съжаление за стореното. Посочените обстоятелства са многобройни смекчаващи отговорността такива, при което и най – лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Поради това, съдът определи наказанието при условията на чл.55, ал.1,т.2, б.”б” от НК като замени предвиденото в чл.343б, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода с пробация. Като пробационни мерки съдът наложи тези по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител двете за срок от по осем месеца. Съдът прие, че двете задължителни пробационни мерки са достатъчни за постигане целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК. Така наложеното по вид и размер наказание съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимия, като чрез него ще се въздейства превъзпитаващо спрямо него и възпиращо и предупредително спрямо останалите членове на обществото. Съдът постанови пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес да се изпълнява три пъти седмично. предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия.

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна от наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан със заповед рег.№ 176 от 26.10.2009 г. на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР, което зачете за три дни пробация.

Съдът прие, с оглед степента на алкохолна концентрация, че следва да лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от десет месеца. Този срок съдът намира за достатъчен такъв, през който подсъдимият ще има възможност да осмисли поведението си за в бъдеще, ще се препятства възможността му да извърши престъпление от този вид. Ведно с наложеното наказание пробация, съдът приема, че индивидуалната и генералната превенция, посочени като цели на наказанието в чл.36 от НК ще бъдат постигнати.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт 25 лв. разноски в производството.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: